Безсъние

"Безсънието е шеметна яснота, която може да превърне самия рай в място за мъчение".
С тези думи, Емил Чоран не"Неудобството от раждането" описва безсънието. Всеки, който е прекарал поне една безсънна нощ в живота си, хванат в капана на перверзния механизъм на опити за заспиване, водещ до все по-будно състояние, разбира значението на гореспоменатата фраза.

Ако изключим наличието на някои органични патологии, като неврологични, сърдечно-съдови заболявания, храносмилателни разстройства, остри хронични болки и др. невъзможността за сън въпреки че има дълбока физиологична нужда, тя има чисто психологически произход.
Използвах думата „произход“ погрешно, защото в повечето случаи на безсъние, което продължава с течение на времето (т.е. определеното като хронично, а не преходно), причината, поради която не спите, няма нищо общо с това, защо сте започнали да не спите.
Всъщност може да се случи, че след всяко психическо или органично събитие (много ясно за нас), човек започва да заспива трудно или започва да изпитва чести нощни събуждания и че с течение на времето, дори въпреки разрешаването на първоначалната причина се установява нов механизъм: страхът от недоспиване.

50% от страдащите от безсъние се страхуват да не спят (но не го осъзнават напълно).

Субектите, засегнати от това разстройство (тъй като това е истинско разстройство) декларират всъщност, че нямат конкретни мисли или проблеми, с които да се справят, но че започват да чувстват скрито напрежение с настъпването на вечерта, понякога истинско безпокойство, при по същото време, идеята, че трябва да си легнат, осъзнавайки дългата и измъчена нощ пред тях. Веднъж готов за сън, мозъкът се „включва“, вместо да се изключва, мислите се струпват, мускулите се напрягат, вместо да се отпускат, вие навлизате в състояние на психо-физическа възбуда, при което всеки опит да можете да се отпуснете и да заспите се трансформира в допълнителна причина за напрежение. Тази спирала може да достигне драматични върхове, с часове и часове на нощно бодърстване, което едва към ранната сутрин се прекъсва от сън, постигнат от изтощение.

Последствията са очевидни: ако все пак сте принудени да станете, денят ще бъде дълъг и уморителен, ако можете да спите до късно на следващата сутрин, денят и нощта бавно ще се обърнат. В този момент употребата на специфични лекарства за сън е честа, понякога очевидно решаваща, понякога само временно (не са редки случаите, в които въпреки сънотворните часовете на сън са все още малки). Ако 50% от страдащите от безсъние имат затруднения със заспиването, добри 30% заспиват лесно, но се събуждат посред нощ, без да могат да заспят отново. Този тип безсъние не се основава, както предишния, на страх от недоспиване, а на различен механизъм. Всъщност тези субекти съобщават през нощта за техния начин на управление на реалността, типичен за техния дневен живот: постоянен контрол върху реалността чрез мисълта. Всъщност събуждането идва внезапно, подобно на светване на електрическа крушка, придружено от поток от мисли за работния ден или проблемите, които обикновено възникват в будните часове. Умът изглежда неспособен да спре да организира, контролира, управлява, планира и така това, което на пръв поглед може да изглежда функционално в ежедневието, се превръща в опасен нощен механизъм.

Всъщност, всичко, което работи, ако бъде взето до раздразнение, става невалидно, дори добрият организационен капацитет! В тези случаи засегнатите прекарват остатъка от нощта в размишления, обременени от безпокойство за следващия ден, страх да не успеят и нямат достатъчно сили. Те могат да получат истински пристъпи на паника, да се чувстват претоварени от реалност, която вече не е под техен контрол и следователно да увеличават бъдещите събития, пред които трябва да се изправят. И в този случай е честа употребата на лекарства, предимно анксиолитици. Но дори и в тези ситуации това никога не е решаващ терапевтичен акт, а тампон, който моментално успокоява, но го прави все по-неспособен да действа по различен начин. Останалите 20% от страдащите от безсъние знаят защо не спят. Нощта може да бъде страшна по различни причини и по този начин се превръща в тясно и зловещо място, където никога не бихте искали да кацнете. Падането на мрака предизвиква понякога плашещи мисли не само при децата (със сигурност най-засегнатите), но и при възрастните. Страхът от смъртта, от крадците, от земетресението, от призраците, от мислите, от физическите симптоми и т.н. намират своя връх в тъмнината на нощта.

В тези случаи сме свидетели на реални опити за превръщане на нощта в ден, в които страдащите от нея субекти все повече се опитват да отлагат лягането, опитвайки се да се зашемети пред телевизора и по този начин да може да се срине без яснота в леглото си или понякога дори да стигне до точката, в която вече да не може да отиде там. Резултатът и в този случай е очевиден: нощи на дивана, на запалена лампа, телевизор на заден план и на следващата сутрин болно и уморено тяло. Употребата на лекарства е по-рядка в тези ситуации. Всъщност субектите, които са по-наясно защо не спят, смятат употребата на лекарства за безполезна, които „все пак няма да премахнат страха ми“.

И в трите случая, описани по-горе, ние сме изправени пред специфични патологични механизми, които пречат на засегнатия субект, въпреки положените усилия и опити, да намери почивка в съня. На този етап е интересно да се подчертае (преди да се даде надежда на безсънните читатели!) как правилата на това, което се нарича „хигиена на съня“ (т.е. онези поведенчески правила, които трябва физиологично да благоприятстват добрия сън) не само не са решаващи в тези ситуации, но и но в някои случаи дори могат да влошат чертите. Всъщност сме свидетели на реални почти натрапчиви втвърдявания в графици, храни, ритуализирани навици, предприети преди лягане, които вместо да благоприятстват съня, го блокират още повече.

Работата на добрата терапия за описаните дотук проблеми се фокусира именно върху отключването на твърдите и излишни механизми, които улавят субекта в принудителното му нощно бодърстване. Кратката стратегическа психотерапия е разработила специфични протоколи за лечение на различните видове безсъние, водещи в по-голямата част от случаите до избухване на патологията още от първите сесии на лечение.

Пациентът се ръководи чрез малки задачи, понякога очевидно странни или нелогични, за които той не винаги е наясно с механизма за плаване по морето без знанието на небето или за измама на ума в търсене на сън, така че това, което му пречи, може да бъде премахнато, тъй като, цитирайки Дюма, " сънят е капризна божественост и точно когато се призове ... те кара да чакаш".

Д-р Федерика Каньони (Официален психолог-психотерапевт на Центъра за стратегическа терапия)