Стратегическата комуникация в училище в услуга на учители и ученици

„Няма нищо по-благородно от това да можеш да привличаш вниманието на хората с думи, да насочваш мненията им, да ги отклоняваш от това, което смятаме за грешно, и да ги водиш към това, което ценим“ (Цицерон, де Оратор, 55 пр.н.е.)

Възможно ли е емоционалният език да бъде лостът за предизвикване на по-голяма страст и любопитство у младите хора към културата и знанието? От общуването трябва да започнем или може би да започнем по различен начин. Думата комуникация звучи много актуално и ни напомня за съвременната културна система: около нея са развити теории и са въведени университетски курсове, до такава степен, че терминът вече дори се злоупотребява.

Темата със сигурност е една от най-дискутираните и комуникационните умения изглеждат основното изискване, за да се ориентираш и да се появиш в днешния свят. И все пак има един парадокс: в ерата на глобалната и технологична информация способността човек да се изразява ясно и правилно все повече намалява. Не е трудно да се установи, че нивото на езикова и експресивна компетентност на днешния „стандартен” възпитаник в Италия в голяма степен съвпада с това на онези, които вчера са напуснали задължителното училище (завръщане и функционална неграмотност). Изкуството да общуваш може би трябва да се върне в услуга на общността, следователно и на училището; точно както трябва да се преосмисли ефективността на оратора-учител, чийто съдия е публиката: учениците.

А ефектите, които трябва да се събудят отново, са поне три: че слушателят е убеден от думите; че е възхитен от него, усещайки музикалност, подобна на поезия; че е емоционално ангажиран, благодарение и на ясното подчертаване на чувствата на говорещия. Сред многото езикови формули, които намираме описани в литературата, само няколко са тези, способни да произведат аналогична и емоционална непосредственост. Метафора, разказ и афоризъм, всички средства за комуникация, които вече са широко използвани в гръцките писания, както и в древната китайска мъдрост.

Сред тях афоризмът се оказва най-ефективен: обезоръжава, заобикаля съпротивата, провокира това, което проф. Джорджо Нардоне в своята Стратегическа терапия призовава "коригиращ възприятие и емоционален опит". Ако се опитаме да прехвърлим този оперативен конструкт в училищния свят, целите стават: да уловим и обучим децата; правейки ученията незаличими и следователно удовлетворяващи, с правилното използване на афоризми.

Тяхната конститутивна формула, която всъщност не се основава на по-традиционната линейна логика, може да представлява нова и ефективна ключалка, достъпна за учителя, който се оказва, че трябва да отваря умствената врата на млад човек всеки ден (който по отношение на разсейването ще знае как да напише книга!). Разочароващо чувство на умора и трудности при най-доброто предаване на знания и умения на подрастващите в разгара на хормоналното развитие и спазматичното търсене на разбиране на света извън семейството / училището: това е, което учителят често изпитва.

Някои са ключовите съставки, за да можете създайте "почти перфектен" урок, както го нарича Алфред дьо Мюсе: да привлече вниманието и интереса; постепенно изграждат интензивна връзка, която знае как да докосне други техни струни, в допълнение към тази на познанието; създаване и поддържане на мотивация „да се научиш да учиш“; да стимулира личността-ученик да прави тези учения, да знае Полезни.

От стратегическа гледна точка мъдрото и премерено използване на афоризми, изрязани и разпределени ad hoc в началната, централната и крайната фаза на изразеното знание, улеснява смисленото учене, това е типът учене, който ви позволява да осмислите знания, интегриране на нова информация с вече притежаваната и използване на същата в различни контексти и ситуации (умения за решаване на проблеми, критично мислене, мета-рефлексия). Всъщност правилното „време“ е от съществено значение, т.е. насочено към цел, на свой ред калибрирано за конкретния тип клас.

Друг важен критерий: типът ефект, който искате да предизвикате, тоест да накарате ученика да почувства настройката на възрастния, създавайки разрушителен ефект на откритие, предизвиквайки отвращение към начините на виждане на нещата и реагиране на тях; засилване на приятните усещания към отношение / познание / поведение, което трябва да се увеличи, рамка на постигнатите постижения.

Изследване-интервенция, която проведох в този смисъл в 10 гимназии на Трентино (общо 40 класа), записани като показатели за ефективност (конкретното и положително въздействие върху учители и ученици, дадено от стратегическото въвеждане на афоризми в различни видове уроци и предмети) и ефективност (колко и какви са усилията, положени от учителя при подготовката на учебната единица и по време на урока), следните оперативни резултати.

За учителите (Въпросник за самооценка и наблюдение в класната стая), високо ниво на удовлетвореност в края на 10 урока, в сравнение с фронталния урок; висока степен на внимание и участие на учениците в двете различни учебни ситуации (с и без афоризми) и значително повишаване на оценките, получени от учениците по време на две изпитвания (писмено / компютърно и устно); подготовката на дидактическите единици е по-сложна само в началните етапи, като постепенно става все по-естествена и автоматична; високо качество на релационното качество на климата в класната стая, с намаляване на възприемания стрес. За ученици (Въпросник за самооценка и учене), повишаване на капацитета за внимание и активно участие, подобрено представяне, висока степен на удовлетворение в сравнение с традиционните уроци, по-голяма склонност да се ангажират с учене у дома.

Вярно е, че както ни напомня Цицерон, съществува неразривна връзка между морал и красноречие, между добро мислене и добро говорене и може би най-силното, може би най-трансгресивното днес послание на неговата мисъл се крие точно в тази идентификация. Изкуството на общуването не може да пренебрегне широкото познание и етичното преосмисляне: всъщност то по дефиниция е добродетел, която не може да се ползва изолирано, а трябва да бъде поставена в услуга на обществото и особено на младите хора, които го съставляват. бъдеща еволюция .

"Една истина, казана накратко, но казана по начин, който учудва повече от лъжата, е афоризъм“ (Папини).

Д-р Мариса Чола (официален психотерапевт на Центъра за стратегическа терапия)

РЕФЕРЕНЦИИ
Nardone G., Watzlawick P., "Изкуството на промяната“, Ponte alle Grazie, Флоренция, 1990 г.
Nardone G., Watzlawick P., "Кратка стратегическа терапия“, Raffaello Cortina Editore, Милано, 1997 г.
Нардоне Г., Салвини А., "Международен речник по психотерапия“, Гарзанти, Милано, 2013 г.
Нардоне Г., "Джобно стратегическо решаване на проблеми“, Ponte alle Grazie, Милано, 2009 г.
Нардоне Г., "Променете очите, докоснете сърцето“, Ponte alle Grazie, 2007 г.
Нардоне Г., "Благородното изкуство на убеждаването“, Ponte alle Grazie, Милано, 2015 г.
Бортолоти А., „Пляскане“, Ec Creativa, Тренто, 2015 г.